За Комитета

Български национален комитет по редките видове птици (BUNARCO)

Български национален комитет по редките видове птици (BUNARCO) е самостоятелен орган, създаден и функциониращ според целите и международно приетите правила на Обединението на европейските комисии по редките видове птици (Association of European Records and Rarities Committees, AERC). Комитетът не се отличава по целта, принципите и правилата на работа от никой от останалите национални комитети по редките видове в европейските страни. Той е правоприемник на Комисията по редките видове, създадена на Учредителното събрание на Българското дружество за защита на птиците на 3 юни 1988 г. До 1994 г. тази комисия изпълни редица задачи, отнасящи се до приобщаването на България към дейността на AERC. На 7 декември 1995 г. всички изявени български орнитолози са поканени за сформиране на отделен и независим комитет по редките видове, като повечето от професионалните орнитолози и най-изявените любители се отзовават на поканата. На срещата се взема решение за създаване на Български национален комитет по редките видове птици (BUNARCO) и е избран неговия състав с председател доц., д-р Божидар Иванов. При изграждането и функционирането на комитета се прилагат принципите, общоприети в останалите европейски страни с подобни структури. Създаването на Българския национален комитет по редките видове птици е обявено от Асоциацията на европейските комитети по редките видове птици през октомври 1996 г., с което той добива легитимност.

Целта на BUNARCO e да обезпечи попадането в научната литература само на сигурни и научно достоверни данни като следи, документира и оценява всички наблюдения, отнасящи се до:
  • появяване на нов, рядък или необикновен за фауната на България вид птица на територията на страната
  • установяване на първо за страната гнездене на даден вид
  • появяването на вид птица, далеч от неговия основен ареал
  • появяване на видове в извън обичайните за страната срокове и местообитания.

BUNARCO периодично обновява националния списък на видовете птици, а така също изготвя доклади за приетите или отхвърлени наблюдения.
Териториалният обхват на действие на Комитета е територията на България и морските пространства на страната, включително вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона и 200-милната изключителна икономическа зона на България.

Членове на Българския национален комитет по редките видове птици (BUNARCO)

  • Любомир Профиров
  • Милко Димитров
  • Димитър Георгиев
  • Калин Велев
  • Симеон Гигов

 

Дългогодишните членове на Комитета, взели участие в работата му от неговото създаване, Божидар Иванов и Петър Янков решиха да преустановят участието си след 31 декември 2020 г. Те бяха основни автори на Доклада за първите 10 наблюдения на всички редки видове птици в България към 31 декември 2019 г.

Преди своето напускане, Божидар Иванов и Петър Янков участваха в избора на новите членове на Комитета.

ПРАВИЛА за работа на Националния комитет по редките видове птици в България

1. Комитетът е самостоятелен орган и работи независимо от организации, институции и донори;
2. Той се състои минимум от 5 (независимо от размерите на страната) и не повече от 10 члена. Периодична ротация на членовете е препоръчителна. Членовете се избират от самия комитет. Всеки член трябва да има квалификация, която да подпомага работата му, т.е. широк полеви опит, познания върху съвременната литература, умения в опръстеняването или в проучването на музейни експонати и познания върху съвременното състояние на орнитофауната.
3. Решенията се вземат явно и единодушно или само с един отрицателен глас. Наблюдение с повече от един отрицателен глас не се приема. Осигурява се възможност за преразглеждане на всяко наблюдение.
Начинът на действие по разглеждането на нови наблюдения е следният: За протоколите за наблюдения по таксономични групи птици отговарят съответните членове на Комитета съгласно решението му от 2004 г. Копие от получения протокол и цялата приложена към него документация, снимки и други доказателства за наблюдението в едноседмичен срок се изпраща до всички членове за вземане на независимо решение. В препоръчителен едноседмичен срок всеки член взема решение и изпраща отговора си на председателя на Комитета. Председателят внася в таблицата за постъпили протоколи гласовете на членовете и оформя документацията по наблюдението, включително предложение за решение. Председателят съобщава на членовете предложението за решение, формирано от гласовете им. Ако мненията се различават, докладът се изпраща отново (с аргументи за или против) докато наблюдението бъде прието или отхвърлено с най-малко два отрицателни гласа по време на третото разпращане на доклада. При необходимост се организира обсъждане по електронна поща, скайп или на присъствено заседание.
4. Винаги, когато е възможно, първото (за предпочитане първите десет) наблюдение би трябвало да се докаже чрез фотографии, видеофилми или аудио записи. В някои случаи, описанията на висококвалифицирани орнитолози могат да бъдат достатъчни.
При определянето на поредността и приоритета на наблюденията се прилагат следните правила: няколко внесени наблюдения от един или от различни наблюдатели на вероятна една и съща птица в близък интервал от време и в ограничен район, се смятат за едно наблюдение; за първо наблюдение се смята наблюдението в първия изпратен до BUNARCO протокол с достатъчен доказателствен материал (снимка/и, видео материал, звукозапис, полеви скици или други несъмнени доказателства), позволяващ положително гласуване; в случай на получаване след това на напълно изряден протокол с по-ранна дата, за приоритетно се приема по-ранното наблюдение; поредността на наблюденията се регистрира оперативно с номера на наблюдението и съответната буква от азбуката.
5. Комитетът предоставя мотивите/основанията си за отхвърляне на дадено наблюдение по молба на съответния наблюдател.
6. Всички коментари на членовете на Комитета, както и на външните консултанти и специалисти, преди публикуването на каквото и да е решение, са конфиденциални. Информацията, отнасяща се за разглежданите наблюдения, или до други дискусионни материали не се обсъждат извън комисията, отговори се дават по изключение чрез секретаря или председателя на Комитета, към когото се отправят всички запитвания.
7. Всяка година Комитетът публикува доклад с последните приети наблюдения. Всякаква информация от практическо значение по дадено наблюдение се представя (вид/подвид, дата, място, географска/административна област, брой екземпляри, възраст, пол; имена на наблюдателите, документация/доказателствен материал /фотографии, видеофилми/, уловени или намерени мъртви птици, в които случаи се посочват местонахождението на екземпляра и инвентарния му номер).
Публикува се и резюме на английски език, както и интернет адреса на Асоциацията на европейските комитети по редките видове (AERC): http://www.aerc.eu/
8. Първото (за предпочитане първите 10) наблюдение на всеки нов вид се публикуват с подробности в национално списание, включително пълно описание и снимки (дори и с лошо качество), както и резюме на английски език.
9. Годишният доклад на Комитета дава броя на предишните наблюдения и наблюдаваните за всеки вид екземпляри. В доклада и в резюмето на английски език ясно се посочва за кой период се отнасят тези данни (1800-1949 г., след 1950 г. или откакто Комитетът е започнал работа).
10. Списък на видовете, които са приети от Комитета, се публикува периодично и е на разположение на интернет страницата й.
11. В националния списък се използват следните категории:
A – видове, които са били установени в диво състояние поне веднъж след 01.01.1950 г.;
B – видове, които са били установени в диво състояние само в периода 1800 – 1949 г.;
C – видове, пуснати на свобода или избягали от затворено, които са създали самоподдържаща се дива популация в страната; също и видове, идващи от категория C на друга (съседна) държава;
D – всички видове, за които не е доказано със сигурност, че са вагранти от дива популация (след доказване те се причисляват към категория А), или избягали от затворено (категория Е);
E – вид, избягал от затворено (зоологически градини, частни колекции, ферми и др);
 Списъкът на видовете от категория D се публикува в годишния доклад на Комитета, дори да не е част от националния списък. Списъкът на видовете от категория Е се съхранява в електронен вид и се публикува, за да подпомага други европейски страни при оценката на възможни случаи на избягали от затворено видове.
12. Комитетът проверява всички стари необичайни наблюдения. Това се отнася специално за наблюденията на трудни видове, за които са били утвърдени нови критерии за определяне и които трябва да се преразгледат.
13. Комитетът следи да не се публикват и да не се ползват в литературата отхвърлени наблюдения.
14. В случаи, когато Комитетът се затруднява в оценката на определени наблюдения, тя се допитва до специалисти, вместо да взема неудовлетворително решение.
15. В случай на доклад за наблюдение на птици, пресичащи националната граница, Комитетите на двете държави обменят документацията и решенията си преди публикуването им. Ако не може да се постигне единодушно решение, наблюдението се отхвърля и от двете страни.
Комитетът изпраща годишните си доклади до всяка друга страна в Европа.
16. Комитетът разполага със своя интернет страница с актуализиран списък на видовете. Страницата съдържа и информация за видовете от категория Е в България.
17. Комитетът осигурява своите данни на Асоциацията на европейските комитети по редките видове птици (AERC) по нейна молба.